Преди 2 години бях много умен. Толкова умен, че дори събирах последователи към моя модел за мислене. А какъв точно беше той:
“Училището и университетите не струват, най-добре се обучавай сам, има хиляди ресурси в интернет и са безплатни”
Днес 2019.11.07 малко след 24-тия ми рожден ден, седя и си гледам старите постове и направо ама направо, еми доста доста се срамувам от нещата, които съм писал.
Има толкова много грешни неща в това ограничаващо вярване, че просто нещата вървят на зле. И вървят на зле, защото по-младите днес имат хиляди пъти повече неграмотни модели за подражание, заради Instagram, YouTube и социалните мрежи.
За релевантност ето няколко от моите статии свързани с училището и университетите, които съм писал през 2016:
Самообразование – 2016.10.20
За университетите – 2019.06.21
Защо да го уча? – 2016.06.19
Сега честно казано няма да анализирам защо стигнах до този извод, но причината да си го мисля е, защото преди 10 минути започнах да чета някаква директива на Европейския парламент за бизнес процесите и друга пък научна дизертация на тема:
Моделиране на процесите за иновации в електроенергийната система на докторант – Андрей Иванов Бъчваров, който никога ама никога не съм чувал и съм почти сигурен, че дори и научния му ръководител: доц. д-р Петко Русков Русков не е прочел труда му напълно (без обиди просто преди 3 години щях да си срежа вените вместо да чета това)
И то с какъв интерес го чета това никому непознато четиво. Даже и записки си правя и чеклисти по него.
Та поглеждайки назад изключително много се срамувам от себе си. От олигофренията, от невежевството си и от неуважението към хората, които ако бях по-умен можеха да ми дадат милиони пъти повече. Говоря за учители, преподаватели, треньори, шефове, мениджъри и много много други.
Та проблемът ми днес е, че има инфлуенсъри. Тези инфлуенсъри говорят почти същите тези тъпотии, защото и аз ги бях чувал от инфлуенсъри. За моето поколение това бяха историите на младия Steve Jobs, Gary Vaynerchuk и някакви такива.
Проблемът е, че тези хора ако ги изучите в детайли се провалят грандиозно докато се мислят за голямата работа. Steve Jobs става милиардер благодарение на късмета и уроците научени от Ed Catmull и съответно бива изритан от Apple и след това фалира NeXT, заради егото и самочувствието си.
SpaceX е супер успешна главно благодарение на оперативния директор Gwynne Shotwell, докато Tesla колкото и да е готина още е супер нестабилна компания.
Примери като цяло много ако си отвориш съзнанието и погледнеш през маркетинг промиването на мозъци и създаването на сегменти от простаци.
Сега, друг въпрос е дали е задължително условие да си луд и да не приемаш статутковото ако искаш да промениш света, но в крайна сметка от едно ниво нататък е нужно да се върнеш отново към основите и да забравиш всичко, което си научил досега.
Говоря за някакви неща като Стратегия, Планиране, Процеси и все такива мръсни думи за мен през 2016, когато изкарвах 2000 лв на месец живеех в блок за социално слаби под наем при това, но пък бях предприемач и голямата работа. Ego is the enemy и ако не си промениш модела на мислене и вярванията не съм сигурен дали можеш да стигнеш на следващото ниво.
Както и да е, идеята ми като цяло е следната:
- Безплатната информация в интернет е боклук, защото е предъвкана толкова пъти от извора, което пък е някаква книга на някой монах или владетел от месопотамия, че за нищо не става
- Това дали някой оценява формалното образование е пряко свързано с емоционалното и психическо развитие на човека. Колкото повече неща си видял от живота, толкова по-вероятно е да говориш истината.
- Хората, които са писали правила, закони и правили образователната система хич не са прости. Това, което виждам четейки история е, че в момента за нищо не ставаме и не сме дори близко до това, което са били хората няколко поколения преди нас.
- И това е и причината за този пост: Възрастните хора доста често ни говорят някакви неща, а по-младите с насмешка и пренебрежение казваме “този/тази пък нищо не разбира”
За пример, гледам аз в интернет туториали за това какво е това маламашка и грунд и не мога да шпакловам една стена, което е може би някакво мега ниско ниво на знания и преди тези неща са се предавали от ранна детска възраст. Но кой да го каже това като в интернет има само информация за това как да бъдеш предприемач.
Или пък за жените. 40 хиляди клипа как да си сложиш мигли и 3 клипа за това как се прави мусака.
И точно тази комбинация от инфлуенсъри/социални медии и антисоциалност в реалния живот води до някаква мега деградация на цялата планета според мен.
Това, което виждам като решение е просто може би от по-малки децата да се хвърлят да се оправят малко в живота, разбира се в контролирана среда, така че хем да оценят някаква мъдрост и житейски урок и хем да не се убият.
И да, смея да твърдя, че в момента карам около 10 курса в разни учебни заведения и слушам някакви творби на Иван Вазов и Алеко Константинов в колата, което докато бях ученик и с пръчка да ме биеш нямаше да го направя.
Гледам и телевизия и има толкова ама толкова интересни и образователни предавания и то качествени. Не някакъв ръб дето се разхожда наляво-надясно и си прави снимки като кифла.
Надявам се честно казано наистина да съм бил само аз така преди няколко години и всички други да са го осъзнавали това без да трябва живота да им го наблъсква в главата или просто пък да е функция на това, че трябва да минат няколко години.