В историята ни е имало няколко велики момента. Смисъл да много е интересно, че билетчето е станало 1.60лв и да съгласен съм, че това кой къде се е напил и какво е правил на бала си е много важно, но все пак на кой му пука.

Иска ми се просто малко всички да гледаме напред и нагоре, а не да сме забили поглед в калта и да се чудим защо изглежда като лайно. Нещата са прости. Ако нещо не ти харесва промени го. Ако билетчето ти е скъпо, изкарвай повече пари.

Живота е хубав. Смисъл водата става за пиене, има череши по дърветата, въздуха става за дишане и никой не го е страх, че утре света ще свърши. Хората сме създадени да търсим проблеми и нещо да мрънкаме. И поне сега няма от какво да се оплачем, мрънкаме за тъпотии. Уволниха ме, децата ми са тъпи, жена ми е курва, Пешо има по-хубава кола от мен. Лигава история.
Мрънкайте за големите неща. Примерно за глобалното затопляне или за измирането на пчелите. Това ще ни избие всички. В единият случай ще умрем от жега, в другия от глад. Не се бъзикам, няма да обяснявам защо, но си е страшничко.
Идеята ми е да върна малко лентата назад. Хубаво е да знаем от къде сме тръгнали и къде сме сега. Един от най-великите моменти е когато сме разбрали, че Земята не е плоска. Сега звучи тъпо, но хората наистина са вярвали в това и то много много дълго време.

Години по-късно когато Галилео създава първият телескоп разбираме и че все пак не сме центъра на вселената. Ние сме една малка поредица от атоми, на една малка планета, обикаляща около една не толкова интересна звезда, част от една галактика с милиарди други звезди, която пък е една от милиардите галактики във видимата вселена.

Да това беше, за да уточним размера на проблемите ни. Едно от най-интересните неща, които се случват в момента е, че има една компания SpaceX, която успя няколко пъти да върне орбитална ракета с размерите на Статуята на свободата и да я приземи с точност до няколко метра.
Или все едно да метнеш молив над небостъргач и той да се приземи на гумичката си. Смисъл това е LOL.

Ако проследим корените на цялата тази работа с ракетите се връщаме до Германия и един човек на име Вернер фон Браун. Това е главният виновник за кацането на хората на Луната и създаването на НАСА. Същият този човек обаче искайки да следва мечтите си за пътуване в космоса помага на Хитлер да създаде първите първите бомби ракети и не пряко за създаването на атомната бомба.
Когато първата ракета V-2 удря Лондон ученият казва на своите колеги: “Ракетата сработи перфектно, с изключение на това, че кацна на грешната планета.”
The rocket worked perfectly except for landing on the wrong planet.