Пиша това, защото майка ти, баща ти, леля ти, стринка ти и баба ти не знаят къде се намират и в повечето случаи дават адски грешни съвети.
В повечето случаи ще говориш със роднините си за това къде да учиш, а не трябва. Защото тези хора са от старо поколение и въобще си нямат представа как работи днешния свят. Най-малкият пример е ако примерно не знаят какво е Google и Facebook, които са 2та най-важни сайта за съвременният човек, но ти дават съвети за това къде, какво и как да го учиш. Недей и да ги обвиняваш, защото те се опитват колкото могат да те направят човек и да направят най-доброто за теб. Просто мисли малко.
Годините от 18 до 24 са най-важните в живота и как ще ги прекараш определят какво ще постигнеш. Не, че е лошо да си ги загубиш в някой университет, но ако си на грешното място, с грешните хора, целият ти останал живот ще е мизерен.
Ако ще взимаш съвети, взимай ги от успели хора. Хора на които искаш да приличаш и хора, които са постигнали много и знаят как работи света. Ако искаш да станеш като родителите ти това е много хубаво, но в повечето случаи родителите ни правят неща, които не ни харесват, а и ако ги питаш те сами ще ти кажат, че искат ти да постигнеш повече и да си по-добър от тях. Те са там да ти помагат от време на време и искат да го правят, но също така са хора и може да те объркат много и да ти дадат грешни съвети.
Първият въпрос, който много 18 годишни си задават е: Дали да уча? и нека те уверя в едно, никой ама никой няма да ти каже да не учиш. Нито аз, нито баба ти, нито Bill Gates и Mark Zuckerberg.
Имай на предвид обаче, че тези 2мата последните са напуснали университета на 19 години и са създали Microsoft и Facebook съответно, но имай също на предвид, че са учили 1 година в Harvard не в СУ.
Това дали да учиш е индивидуално решение и преди да си отговориш трябва хубаво да знаеш какво искаш да правиш следващите 20 години от живота ти. Аз ако трябваше да работя като счетоводител, щях да си прережа вените и да се метна от най-високият блок, за да съм сигурен, че няма да го търпя това.
Това, че не учиш няма да те направи милионер. Не, ако си тъп даже ще те направи още по-тъп и ще работиш най-мизерната работа за най-мизерните пари. И това е нещото, което не искат родителите. Те не искат да си най-мизерният, искат да знаят, че ще си нормален, но ако не искаш да си нормален кажи им fuck off и рискувай.
Ако си умен и борбен и ако прекараш тези 4 години в преследването на някоя твоя мечта, вместо в тъпия университет, ще постигнеш много. За това искам да ти кажа, че да не учиш е ок. Но не е ок да нямаш план и да не учиш.
Ако все пак си твърдо убеден, че искаш да учиш, следващият въпрос е: Къде да уча?
Тук има 2 приемливи варианта. В България да учиш в най-лесният университет и само да вземеш диплома и успоредно да работиш по професията си или в чужбина да отидеш в топ топ университет. Да отидеш в Harvard, MIT, Oxford или Cambridge.
Ако отидеш да учиш в някое село само защото е чужбина си адски тъп. И село е всичко, което не е топ университет. Първо ще натрупаш огромен заем, който ще връщаш целия ти шибан живот и второ, ще си заобиколен от адски тъпи приятели. И двете неща са страшно лоши.
Не учи в Англия, там се ходи с студентски заем, образованието е скъпо и некачествено, тези дето само ти я по Шератон и по другите луксозни хотели и те не знаят къде се намират. Питай някой ако искаш, всички седят там, нищо не учат, тъпеят 4 години и трупат заеми.
Дания, Шотландия, Афганистан и Куба също са лоши варианти. Единственият хубав вариант за някое село е в Германия. Образованието е безплатно, ще видиш малко свят, ще научиш език и може и да се запознаеш със свестни хора.
И ако си мислиш, че в Harvard ще научиш много, яко се лъжеш, но там целта е различна. Там има само умни хора, с които да се запознаваш. Това ще е безценното от цялото ти образование, ще си обграден от бъдещи успели хора и дори и нищо да не научиш ще създадеш много важни контакти за в бъдеще. Ако успееш да влезнеш и със стипендия давай, разцепвай, учи и се запознавай.
България е вариант, когато ще работиш през тези 4 години, но не да работиш като барман, сервитьорка или продавачка, ами да е нещо смислено и нещо по професията ти. Записваш някъде, се тая къде, чакаш 4 години и си взимаш листа тоалетна хартия. През това време изкарваш пари и се ориентираш.
Това на Наков, СофтУни е много хубав вариант да станеш програмист. 1 година те разцепват от учене и после си работиш по професията.
Всичко друго е грешен вариант и ще ти разбие бъдещето. За мен най-грешно е да отидеш в Англия в някое село и да не работиш 4 години. Тук всеки може да ми каже защо греша.
Аз лично зарязах университета след 6 месеца. Това дали да се приемат съвети от мен е спорно. Тъпо ми беше и не ми харесваше. Интересното беше това, че след още 6 месеца в същия този университет ходех да преподавам йога на студентките, а съм програмист, което е направо уникална история.
Аз съм програмист от 14 годишен, на 17 започнах първата ми работа като програмист, на 19 я напуснах и сега на 20 създавам един софтуер, който е моята мечта и помага на хората да не ги болят очите и да спят по-добре.
За мен беше лесно да не уча, защото аз си изградих знанията и контактите още докато бях в училище. В най-лошия случай ще взимам над 2 хиляди лева заплата и ще работя нещо, което на харесвам. За мен лично това ще е страшен провал. Всичко е много индивидуално в този живот. Това, с което искам да завърша е:
Просто мисли.