Един ден, в последните години от живота си, Пабло Пикасо пиел сутрешното си кафе в малко кафене в Париж.
Както винаги си драскал нещо по една салфетка. Разбира се, това драскане приличало по-скоро на картина, отколкото на стик фигури, но това не е важно.
През цялото време една жена от съседната маса хвърляла по един поглед на това какво рисува.
Когато свършил с кафето си и понечил да си тръгва и да хвърли салфетката, жената го спряла.
– Извинете, може ли да задържа тази салфетка? – попитала тя – Ще ви платя за нея.
– Добре – отговорил Пикасо – 20 000.
– Но как може да искате такава сума пари? Отне ви няколко минути, за да я изрисувате.
Пикасо се навел лекичко към нея, и с тих глас и казал:
– Не г-жо, отне ми 40 години, за да нарисувам тази рисунка.
Художникът прибрал салфетката в джоба си и излязъл от кафето.