Историята е пълна с примери.
Нещо, което силно ме вълнува в последните години е това как да счупиш менталния модел на миналото и докъде всъщност можеш балансирано да стигнеш за един живот.
Учим се да вярваме, че целта ни е главно свързана с работата и е факт, че обръщайки се и назад, и напред, поколенията живеят по сходен начин.
Учим се да вярваме, че ако просто се постараем повече, ако просто работим повече, можем да победим и биологията и късмета. Ще успеем да направим промяна/ще постигнем успех в Х.
Моделът на кастите е все още валиден и всъщност работата и трудът в най-високата си форма на средна класа са празни и безсмислени.
Спомням си как в училище се надъхвахме от това как преди хиляда години българската нация е била на 3 морета, но това е много грешно.
Аристокрацията, която тогава е била на власт е била високо образована и опитна. Поколения наред са се предавали скрити знания и майсторство.
Няколко стотин години по-късно обаче, всички династии са били изклани.
Обществото ни днес е съставено само от хора работническа класа. Дори и да има бизнесмени те главно отново са просто по-здрави и умни работници, но никой не е способен да запази високо ниво на успех над 2-3 поколения.
Висшата каста в региона ни са отново работници, но на други държави, които ни използват като парче земя за обработка на биологичния материал и природните ресурси.
Това обаче по никакъв начин не би трябвало да ни демотивира. Просто са нужни леко по-различни ценности и хоризонт на инвестиция не няколко години, а нещо от порядъка на 20-30 поколения и 1000-2000 години.
Не че не вярвам в промяната, но е смешно да я чакаме утре. Смешно е да я чакаме и след 5 години. Колкото и да се пънем, каквото и да правим, времето и балансът между работа и почивка е най-добрият мултипликатор на стойност.
Какво имам предвид под това. Успехът се увеличава по кръвна линия. Унищожава се при прекъсване на връзката с историята и опита. Хората сме един бульон от братовчеди и за набавянето на стойност може да ползваш или написата история или опитът на семейството.
10 поколения са нужни за създаването на династия с достатъчно знания и власт, за да направи някаква промяна.
Ако след това фалимиите в един регион бъдат изклани, трябва да се почне от начало граденето.
Последният пример за това е клането на последната руска царска династия. Преди това има римски империи, персийци, египтяни, маи, китайска и индийска империя.
Ние сме в цикъла на банкерите, за това и на почит са хартиените пари. Медичите, Ротшилд и т.н.
Имало е цикли на войни, земеделие, ловуване и т.н.
Светът не се е променил чак толкова за последните 2000 години.
Имаме по-висок стандарт на живот и по-голяма възможност за съхраняване на информация, но хората сме си същите.
От друга страна и много цивилизации с по-големи от нашите познания са изчезнали.
Предни цивилизации са имали много по-голяма връзка с духовното. Днес сме високо образовани логически, защото на почит са машините, но куци биологично.
Та ако просто става въпрос за пари, $1000 днес инвестирани са $1 милион за следващото поколение и $1 милиард за поколение две.
Погледнато така през очите на сложната лихва, има смисъл да работим точно 2 месеца през живота си за пари, ако през останалото време намираме храна и подслон.
И ако така успеете някакси 10 поколения, никой да не умре, би трябвало да управлявате света по ваш начин. Тогава вече можеш да направиш промяна и да наложиш нови ценности.
Как се прави обаче това. Моделът го имаме, защото все пак са ни пуснали няколко трохички, за да бъдем годни за експлоатация.
Формалното образование е много важно. Преди не вярвах в него, но е факт, че колкото по-богат или власт имащ си, толкова по-голяма обща култура имаш. Трябва да можеш да четеш, да смяташ и горе-долу да имаш някаква представа от всичко.
2 типа текстове имат стойност. Фундаментални и исторически. История на нещо си, стари текстове, създателите на направления в науката, библии, биографии и т.н.
За самото учене имаме мимикрия и занаятчийство. Тук средата от приятели и учители е важна. Отглеждането и отношението от близките.
И за бърз разтеж е запазената марка на богатите, връзки и някой да те бутне. Колкото повече връзки имаш, толкова по-бързо става, иначе разчиташ само на късмет и проба-грешка.
Това сглобиш ли го по някакъв начин така че да се трупа поне 10 поколения, би трябвало късметлията от поколение 20 след 1000 години да успее да направи някаква промяна както цар Симеон е направил България на 3 морета.
One reply on “Как се прави промяна”
Интересни мисли! Отбих се само да напиша за общото образования и училищата. Да, в оптимални условия нищо не пречи да ти се пълни главата с произволни факти, които силно вероятно дългосрочно ще се отплатят. Проблема е, че условията за много от децата и тинейджърите не само не са оптимални, ами и бъгнати психологически, с куп други проблеми, които смея да твърдя, че през първите 20 гоидни на развитие са по-важни да се увладеят спрямо котангенсите. Депресия, изнервяне, побоища, гаджета, какво ли още не, с което тийновете трябва да се справят. За тези с д/г добро семейство, проблемите са минимални. Но за повечето които не могат да разчитат на доброто семейство, училището само влошава нещата. И тези деца/тийнове са повече от колкото изглежда на пръв оглед.
Разсъждавал съм доста за потенциални решения и проблема е по-сложен отколкото изглежда. Но може би като стремеж, трябва на първо място стабилни психически условия и социален живот на децата, след което и само след което да се градяд сложните теореми. Но да се градят сложни теореми докато келешата се съсипват с по-важни за времето им проблеми, не само, че няма смисъл, ами е и доста болезнено.
Интересен блог 🙂