Започнах Iris преди близо 3 години и може да се каже, че това вече е голяма част от живота ми.
Вече дори стигнах до този прекрасен момент, в който абсолютно никой не ми казва какво да правя, нямам спешни задачи и ако поискам мога, да отида някъде за няколко месеца без да се притеснявам, че бизнесът ми ще се разпадне.
Няколко месеца, в които без моя намеса в каквото и да е, аз пак ще имам пасивни доходи, автоматична печалба и общо взето постигнах мечтата на предприемача.
С когото и да си говоря, всеки започва с това. Някой път вдъхновен от мен, някой път от дигитален монах или разни надъхващи клипчета.
Всеки иска свободата, всеки иска да си е шеф и всеки иска да си прави каквото си поиска. Това, което ме натъжава, обаче е, че почти всички се провалят.
Напускат, правят няколко месеца нещо, което звучи добре на хартия и като свършат парите, казват, че са пробвали и са се провалили.
И това е нормално. Нормално е, защото ви МЪРЗИ. Нормално е, защото искате крайният резултат, а не обичате да РАБОТИТЕ. Нормално е, защото при първото камъче на пътя се ОТКАЗВАТЕ.
Нормално е, защото да си направиш собсвен бизнес отнема ВРЕМЕ. Да изградиш нещо от нулата изисква жертви, трябва да кажеш НЕ на много неща и много хора, трябва да имаш ФОКУС и да правиш едно и също нещо всеки ден в продължение на години.
Който и да си, където и да живееш, нищо няма да ти се получи за 1 месец. Нищо няма да ти се получи и за 1 година. И за да разбереш колко точно е трудно, ето ти историята на Iris в цифри:
Всичко започна януари 2015г. Не съм сигурен точно коя дата започнахме да си разхвърляме идеи за това какво точно да правим, но официално проектът беше създаден на 17 януари 2015.
Тогава аз бях на 19 години и Iris беше замислен като проект за училищно съзтезание. Все още бях студент и не бях прекъснал образованието си.
След 1 месец проучвания и финализиране на концепцията на 12 февруари 2015 написах първият ред код. 17 реда код на C++ и няколко папки за структура на проекта.
Първият ред код беше написан преди 2 години и половина и тук оставям една дупка. Една дупка, в която аз всеки ден, всяка сутрин и всяка вечер програмирах.
Програмирането, обаче не прави един проект успешен. През това време, всеки ден, аз го показвах на всеки, когото видя. На непознати по улицата, на съученици, на колеги, на роднини и на всеки, с когото се запозная.
Имах регистрация във всеки един форум и бях написал коментар под всяка една публикация за очите в интернет.
Това е периодът, в който всички ще ти казват НЕ. Периодът, в който всички ще те гледат с насмешка, някои ще ти се подиграват, а други ще те разубеждават. Периодът, в който никой не е чувал за теб и продукта ти, нямаш нито една продажба и гладуваш като куче.
Не мога да ти кажа колко точно ще продължи, но при мен беше 1 година.
На 10 ноември 2015г, след тази моя публикация,
https://iristech.co/blog-post-1
която споделих навсякъде в българските социални мрежи, Данаил Дочев стана първият човек, който си купи Iris.
Идеята му, мисля, че беше просто да ме мотивира и честно казано му се получи, защото бях много изморен всички да ми казват, че Iris е много глупаво приложение и да ми се подиграват.
Това не го броя за първата продажба, защото все пак беше от познат човек, но забележете колко време след като започнах проекта е.
Над 8 месеца, никой не пожела да си плати за Iris, а аз работих всеки ден от сутрин до вечер. Никакъв социален живот, никакви хобита, само работа по 16 часа дневно и 30 минути в фитнеса за почивка.
Първата истинска продажба на Iris стана на 06 януари 2016г, над година след като започнах проекта. Една година без никакви доходи, живот само на спестявания и за да се издържам продавах разни китайски стоки в OLX.
Човекът, който и до ден днешен помня е Cosimo D’Amicis от Италия. Тогава плащанията на сайта не бяха автоматични и му направих активационен код на ръка.
Разбира се, написах му и един благодарствен e-mail. Човекът го заслужаваше, а аз си спомням как от толкова месеци стрес, нерви, глад, лишения и никакви резултати, очите ми се насълзиха и, а бе направо си се разревах признавам.
Продажбата беше станала, заради ето този мой отговор в Quora:
https://iristech.co/quora-answer-1
Сега това изглежда като нищо, но тогава вече знаех, че никога няма да се откажа от това. Защото, когато имаш само провали се чудиш дали някъде не бъркаш и постоянно си на ръба да се откажеш, но когато някой повярва в теб, когато се появи първият потребител или първият купувач знаеш, че на света все ще има още 1 човек, и още 1, и най-вероятно още 1. И това те мотивира.
Една седмица по-късно на 14 януари 2016г Kawa Taki от Швеция си купи Iris, а след още няколко дни на 22 януари John Heeter от САЩ, стана третият човек.
Denis Gerber от Франция си купи Iris на 25 януари 2016, а Djordje Ungar от Сърбия на 27 януари.
Така завърши първият ми месец, в който имах някаква печалба. Януари 2016 беше хубав месец, с невероятната печалба от 50$.
Маркетингът ми през февруари, обаче явно не беше особено добър. На 16 февруари 2016 Anissa Jones от САЩ стана първата жена, която си купи Iris и единствената ми продажба за този месец.
Интересно е, че преди няколко месеца отново си писах с нея и много се зарадвах като разбрах, че все още ползва Iris. Подарих и няколко безплатни активационни кода и и пратих много много благодарности.
Март беше малко по-силен месец. На 03 март 2016г направих първите си 2 продажби за 1 ден. Igor Yuklyanyuk от Англия и Ming Shao от САЩ бяха хората, които си купиха Iris тогава.
На 27 март 2016г Tolgay Sahin от Холандия си купи Iris.
На 30 март 2016г Валентин Кирилов стана първият българин, който си купи Iris. Много съм му благодарен и до ден днешен и за подкрепата, и за многото бъгове, които ми е помогнал да оправя след това.
Всички тези продажби ги помня, защото за всяка една от тях подскачах в стаята, виках и се радвах като малко дете. Докато днес съм си спрял нотификациите за продажби, тогава си слагах звездички в Gmail на тези съобщения за мотивация.
Март месец печалбата ми беше само 40$, но честно казано не ми пукаше, защото знаех, че вече нищо не може да ме спре.
Първите хора, които си купиха Iris втори път бяха Denis Gerber на 12 април 2016, Valentin Kirilov на 15 април 2016 и John Heeter за 16 април 2016.
John Heeter беше и първият човек, който си спазари отстъпка за Iris, а пък аз направо бях готов да му го подаря и за без пари. Все пак си взе няколко месеца от Iris на промоция.
Докато сега кодовете за Iris са за цял живот, тогава бяха за месец ползване, някакъв модел, който си мислех, че е гениален, а всъщност беше супер объркващ за нормалните хора.
Първите българи, които си купиха Iris бяха Данаил Дочев на 10 ноември 2015, Валентин Кирилов на 30 март 2016 и Ясен Йотов на 16 април 2016.
Днес много българи си купуват Iris, но ми се иска тези 3 имена да останат в историята на Iris като първите хора, които повярваха в продукта.
След тези моменти, проектът малко по-малко потръгна. Интересно е, че първият банков превод на печалбата ми, го направих на 12 април 2016г.
Пратих си 42.57 EUR от PayPal и банката ме таксува 25 EUR за превода. Чувствах се супер тъп, но после смених банката и картите, за да имам по-ниска такса.
Общо взето 40 лв печалба за година и половина работа. Не беше особено впечатляващо.
Първите ми 1000$ на месец направих през септември 2016.
Първите ми 2000$ на месец направих през октомври 2016.
Първите ми 4000$ на месец направих през декември 2016.
Тук виждате как вече проекта е потръгнал доста и аз както преди няколко месеца си живеех с 100 лв на месец, буквално не знаех какво да правя с толкова много пари.
Първите ми 5000$ на седмица направих за периода от 30 януари 2017 – 05 февруари 2017.
Първите ми 2000$ за 1 ден направих на 01 февруари 2017.
Виждате, че всяко нещо отнема време и може би започнах да доближавам предприемаческата мечта чак 2 години, след като написах първия ред код на Iris.
Честно казано, обаче нито една от тези суми не ме впечатли по никакъв начин и реакцията ми беше просто ОК, супер, проекта върви. Никоя сума не ме зарадва толкова, колкото онази първа продажба, дошла след повече от година работа.
И това е нещото, което ви пожелавам. Яхта и хубава кола, всеки може да си купи. Сексът е евтин, луксът също.
Моментите, които остават за цял живот, обаче са някак си много по-прости, много по-обикновени и непретенциозни.
Пътят е специален и мечтата би трябвало да бъде точно този път, никога да не свършва.
Оригинал: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=10210349247076662&id=1506836949