Когато бях ученик си мислех, че всички тези неща, които правят големите компании са супер тъпо измислени и супер скучни
Например супер тъпо ми се струваше това, че за да имаш успешна компания трябва да имаш нива на йерархия
Все си мислех, че аз ако един ден направя компания тя ще е с плоска структура, всеки ще е равен няма да има някакви хора дето да се правят на шефове и нищо да не правят и всички заедно като отбор ще разцепваме и ще променяме света
Да, но дълги години опитвах това нещо и само се провалях. След няколко провали с съдружници, след няколко провали със служители от които очаквах да се научат само започнах да осъзнавам някои неща
- Повечето хора не могат да се научат сами
- Повечето хора работят за пари вместо за резултати
- Повечето хора не се мотивират сами
- Повечето хора ги мързи
Та след множество провалени партньорства и изключително непродуктивни екипи започнах да правя “скучни” неща, които да ги кръщавам с различни имена от тези, които си бяха
Докато в началото казвах какво трябва да се случи на някой и очаквах той да се научи от Google както аз съм правил започнах да пиша все по-детайли описания кое къде точно и как трябва да се направи
Започнах да казвам конкретни неща, с конкретни изисквания и конкретни детайли
Започнах да записвам почти всичко, което правя в формата на текст, клипчета и разни материали за обучение
Започнах да отделям много повече време, за да планирам какво, как и кога трябва да се случи и най-вече защо
И така аз им виках на всички тези работи с някакви различни “не скучни имена”, но общо взето в момента като гледам какво правя са си чисти Нива на йерархия, Структура на компанията, Обучения, Интервюта, Стажове, Длъжносттни характеристики, Бонусни системи и т.н.
Като цяло не измислих нищо ново с времето ами по скоро започнах да разбирам смисъла зад тези “скучните” неща в бизнеса
Същото беше и с идеята, че сам ще си работя и ще направя компания с печалба като на Google и Facebook
Еми да ама в един момент правиш маркетинг, правиш дизайн, правиш програмиране, правиш продажби и като цяло нищо не правиш като хората, защото имаш 24 часа, а работа за 2 400 часа
Та осъзнаваш, че май ще ти трябва помощ тук там, осъзнаваш, че трябва да делегираш разни работи и като цяло, че май няма да стане да си работиш сам
Същото беше и с интервютата и това, че не изисквах CV-та, а разни работи в свободен текст, да се чуем и т.н.
Като извъртиш 100 интервюта и ти отнемат 1 месец разговори по цял ден осъзнаваш, че май ще е хубаво да не викаш всеки на интервю
Същото беше и като пишех на Node.js, Dart, Python, Ruby или каквато друга нова джиджавка излезне в програмирането
Като отделиш 2 години за един проект на някаква шано технология и изведнъж сайта и вече не зарежда започваш да се чувстваш леко тъпо
Същото беше и с Email маркетинга, мислех се за много готин, много умен, ще пускам рекламки тука в Facebook, Google, клипчета в YouTube и накрая Facebook ти спира organic reach-а на 5 човека от 100 000 последователи ако не си плащаш
И така в момента седя и си мисля, че след 10 години и аз ще съм един такъв доста скучен чичка, който е изградил компания с 58 нива на йерархия и учениците си викат
“Боже тези колко са непродуктивни, аз мога да го направя 100 пъти по-добре”
Другото нещо, което си мисля е, че сигурно този цикъл на това като си по-малък да си мислиш, че си много знаещ и умен и че можеш да направиш всичко по-добре и по-ефективно най-вероятно се повтаря от времето на Хан Аспарух та до днес…
Поздрави от Дани през 2018, който е на 23 години, но става все по-скучен с всяка изминала година 😀
Даниел Георгиев
09.12.2018
P.S.
Ако иска някой може да ми прати вариант на това с верни запетайки и правопис, но ми се стори скучно да правя редакции пък и не ми се занимаваше. Toчките нарочно ги няма, техника от Copywriting-а