Това е бележка до тези, които се срамуват и тези, които се притесняват от провала.
Истината е, че винаги ще има хора, които ще ви бутат надолу и винаги ще има хора, които ще ви се подиграват. Сори, такъв е живота. С времето просто трябва да се научиш да игнорираш всички и да слушаш само себе си.
Искаше ми се да има друг начин да успееш, но няма. Трябва да паднеш и да се изложиш поне 5-10 пъти преди да успееш веднъж. И това е яко, защото ако нямаше предизвикателство, нямаше да е интересно.
В живота всички ще ти дават съвети за това какъв да бъдеш и как да живееш и е лошо, че най-близките ни хора често са най-токсични и дават най-грешните съвети.
Предполагам, че не го правят с лошо. В повечето случаи просто се опитват да направят човек от теб, но в стремежа си да те загладят и премахнат лошите ти качества често живееш един нещастен и ограничен живот. Живот на скучна рутина, която с нищо не те вдъхновява и не те кара да скачаш от леглото сутрин.
Отиди на училище, вземи диплома, намери работа, купи кола, ожени се, деца, пенсия, умри.
Да, и това не е лошо, но животът може да е повече от това и започваш да разбираш тези думи, когато осъзнаеш едно простичко нещо:
Всичко около теб, което наричаш живот, всичко, което използваш и всичко, което харесваш е направено от хора точно като теб. И единствената разлика между теб и тях е, че те не дават 1 стотинка за чуждото мнение и съветите на другите. Просто правят каквото и когато си искат. Това са хората, които ги сочат с пръст, хората, на които често другите се подиграват, хората, които винаги изпъкват и хората, на които не им пука.
И те променят. Те бутат света напред. Те градят и правят света по-добър. И тук моята 1 стотинка е:
Отиди и си счупи главата. И да не стане,
Кот такова