Това предполагам ще е първият позитивен пост за политика в историята на човечеството. Аз сигурно съм единственият човек в цяла България, който си мисли, че все пак държавните служители не са толкова лоши.
Даже някои са добри. Казах го, убийте ме. И не говоря само за депутатите, става въпрос и за полицаите, лекарите, лелките на касите, медицинските сестри, контрольорите и тези дето ни слагат скоби в центъра.
Тази цялата работа с мрънкането е малко сбъркана. Ако си беден, Бойко не е виновен. Минималната заплата също не е виновна. Шефа ти също не е виновен. Ти си си виновен.
Замисли се малко. Ти си някой, който се опитва с нещо да подобри нещата, имаш Х бюджет, който трябва да го разделиш, така че всички да са доволни и да не трупаш дългове. Да, най-лесният начин е да го разделиш на 7 милиона и да няма държава, но нещата не са толкова прости. Има баби и дядовци, за които някой трябва да се грижи поне малко, има пътища, които всяка година се преебават. Улиците трябва да се чистят зимата от снега, трябва да осигуриш заплати на лекарите и полицаите, които от своя страна трябва да ти спасяват живота.
Когато навържеш всичките неща, става много трудно и просто трябва да ги уважаваме поне малко тези хора. Смисъл ако не си доволен от нещо измисли как да го направиш по-добре. Въпросът е, че и промените са много трудни. И не само тук, навсякъде по света. Трябва да има бавни процеси и регулация, за да има стабилност. Това дали стабилността е най-доброто нещо е друг въпрос, но когато си играеш с милиони животи трябва да си много внимателен.
И представи си, че ти си този човек, който иска да помага, но всеки ден по твой адрес се изливат купища лайна. От медиите, от хората, от конкурентите. Не е готино. Тоя малкият надпис горе забелязвате ли го: “Съединението прави силата”. Трябва да има една идея повече подкрепа и доверие от наша страна. Всички хубави неща се градят на доверие, което яко липсва.
Затова не псувай политиците, а помисли какво можеш ти да направиш за България.
Не показвай среден пръст на полицаите. Замисли се какво би направил ако спреш някой пиян, който може да сгази детето ти, или друг който минава на червено.
Не се сърди на лекарите, през теб не минават по 100 идиота на ден, всеки болен и ще умира и ти трябва да ги спасиш всичките. И някакси успяват машините.
Не се сърди и на нацупената лелка, разкажи и някой виц, накарай я да се усмихне.
Не казвай, че учителите не могат да преподават. Те трябва да си покрият материала, за да можеш да завършиш и да си вземеш тъпата дипломата. Някои от тях са толкова добри, че дори успяват да направят интересна цялата тази работа.
Всички тези хора са като теб, някои от тях дори са родители, бащи, майки, лели и баби. Не живеят като царе и не взимат огромни заплати и все пак продължават. Продължават да помагат с каквото могат. Опитват се да направят промяна и да подобряват нещата всеки ден.
Това е процес, в който всички участваме. Всички имаме една цел да движим нещата нагоре. Няма аз и ти, има само ние. Ние можем да сме по-толерантни. Ние можем да се трудим повече. Ние можем да помагаме повече и ние можем да вярваме повече. Все пак:
Съединението прави силата.