Правих си едни тестове и стигнах до извода, че дори и да имаш пари трябва да живееш като бедняк.
Идеята е, че никога не сме мотивирани, когато всички нужди са ни запълнени. Мотивирани сме само когато нещо ни липсва.
Казах си един месец да харча като през 2016, когато бях на 20г. Тогава имах популярната фраза, че 300 лв на месец са ми достатъчни, като не броим квартира и сметки.
Купувах си само неща от първа необходимост и се възвърна някаква страшна мотивация дори и да беше наужким.
Направих и обратното. Един месец си купувах всичко най-скъпо и мога да кажа, че никога не съм се чувствал по-зле. Не знам дали е само при мен така, но планирам да направя някакъв баланс, за да имам постоянна мотивация и да редуцирам нещата, които си позволявам да си купя.
Парадоксът е, че всъщност цял живот търсим повече, а всъщност сме най-живи с минимално.
Въпрос: Каква е месечната сума нужна за най-хубавия ви живот и как точно ще я похарчите? 🙂