Тези месеци все си мисля, че всъщност на най-високото ниво трябва да си безделник.
Какво имам предвид под това. Когато напредваш в нещо първите няколко години се пръскаш. Работиш като луд и трупаш.
Трупаш отговорности. Трупаш вещи. Трупаш съдържание. Трупаш знания. Трупаш клиенти. Трупаш служители. Трупаш опит.
Накрая обаче си толкова затрупан, че ако продължиш да трупаш всъщност деградираш.
Затова следващата стъпка е елиминация.
Например бях натрупал 20 класьора с фактури, договори и документи. 100 клиента, които само се оплакват. 5 партньора, които нямаха точно определени отговорности. 53 отговорности дневно от които важна е само 1.
Започнах да ги категоризирам, сканирам и изхвърлям и вече имам само 2. Да обаче това нещо отнема един месец.
Същото е с отговорностите. За да си освободиш време пак структурираш и елиминираш един месец.
И това всъщност няма как да стане иначе.
Защото в началото трябва да трупаш, трябва да си навсякъде, трябва да е хаос иначе не можеш да отлепиш.
Ако в последствие не елиминираш обаче ненужното трябва всичко да се разпадне и да почнеш пак от нула, което е по-лош вариант от това да изглеждаш все едно нищо не правиш.
И крайната цел наистина е да си безделник. Да можеш пак по-цял ден ако искаш да спиш, за да имаш време да мислиш.
А мисленето и времето стават експоненциално по-скъпи с всяка изминала година.
И когато измислиш нещо и имаш цялото свободно време на света пак да почнеш да трупаш.
Делегира се само това, което може да се структурира. Не може някой друг да тренира в фитнеса, а ти да отслабнеш. Целта е капитализиране над времето и знанията на другите чрез преносимо гориво. Преносимо гориво са пари, храна, продукти, вещи.
Затова някой може да ти сготви и да ти даде храна, но ако искаш някой да изяде храната вместо теб ще си останеш гладен.
Цикъл трупане-елиминиране-мислене.
Още интересни статии? Подкрепи в Patreon – https://www.patreon.com/dangeorgiev