Мисля си тези дни, хората не сме свободни и не притежаваме нищо. И когато го осъзнах, доста от живота стана направо абсурден.
Например да кажем имаш мечтата да си имаш апартамент. Какво се случва в действителност, е че продаваш времето и енергията си за една нотариална заверка и един ред в таблица за собственост, която се поддържа от държавата.
Тази продажба, която правиш, ти дава известна доза сигурност:
- Ако някой се заключи в дома ти можеш да викнеш полиция и да го изхвърлят
- Ако ти се заключиш не би трябвало някой да може да те изхвърли (освен банката, освен същата тази държава)
И горе-долу това е.
А покупката, тази уникална сделка си е така доста скъпичка. 10-30 години от живота ти работа/учене/събиране на пари и прочее.
И в край на сметка пак нямаш собственост, защото по дефиниция си под наем на държавата.
И елегантно си плащаш наема за различните типове услуги с 15% от всичко, което изкарваш.
В тази сделка срещу тези 15% получаваш:
- Разни услуги – училища, болници, пътища, полиция
- Свободно предвиждане на територията на страната
- Консулства в чужбина
- Право на работа, живот и известна доза свобода
- Паспорт и право на визово пътуване по света
И горе-долу това е.
Тази сделка е малко по-хубава. Особено ако си богопомазан с такива ниски данъци като в България.
Добавяме Европа и с нейните 20% става 35% наем. Срещу това получаваме същите тези неща в още няколко държави.
И все пак отново нямаш никаква собственост и си под наем. Биологичен продукт – мислещ хуманоид.
Произвежда се чрез обмяна на течности, 9 месеца чакане и много грижа от родителите.
Та ето някои неща, които не притежаваме всъщност:
- Пари – печатат се свободно от централна банка
- Имот – може да се изземе при преминаване към социализъм
- Бизнес и работа – имаш част от него, но реално конвертираш време и енергия в пари
И всъщност в този живот имаме собственост само над 1 нещо – Нашите мисли.
И новите мисли произлезли при обмяна с приятели.
Изключително елегантен, паралелен свят, в който можем да имаме всичко и по всяко време.
И ако се замислиш е доста вдъхновяващо да си мислиш и фантазираш. Бързо, лесно, дискретно, безплатно и собствено.
И тогава някой те пита – “За какво си мислиш” и направо нищо не ти остава ако си кажеш…
Още интересни статии? Подкрепи в Patreon – https://www.patreon.com/dangeorgiev