Забелязвам, че на всеки 3-4 години ме удря едно желание за отчет който е леко странен и му казвам “Смислен отчет”.
Идеята е, че се замислям какво да правя с времето си и как да живея като цяло.
Зад цялата работа има обаче горе-долу една и съща структура. Обратно на това, което казва обществото валутата на живота не са Пари и Вещи.
Валутата, която харчим е Време, а нещата, които всъщност трябва да се целим да получим са Преживявания.
И така фундамента прави всички ни равни. Изчезва завистта, защото всеки е еднакво богат и изчезва стреса, защото всеки получава равна заплата (1 ден време всеки ден).
Генерира се уважение и възхищение към всеки, защото всеки опит и преживявания са уникални и интересни. Създават се смислени връзки.
Целта в край на сметка е просто да използваш заплатата(времето), за да постигнеш това, което най-много ти се иска.
И планирането става вече на база желания, визия и мисия, което е много по-стабилна основа за мотивация и смисъл отколкото по-високата заплата/печалба, а и се постига хиляди пъти по-лесно.
Парите са средство за обмяна и би било глупаво да са самоцел.
Когато валутата е Време, а целта са Преживявания:
- Да имам апартамент става -> Да направя дом
- Да съм бизнесмен -> Да реша проблем
- Да имам пари става -> Да мога да избирам как да прекарвам времето си
- Да пътувам -> Да преживея друга култура
- Да имам гадже става -> Да направя семейство
И така, визията за бъдещето генерира мотивацията, а пътят, не крайната цел, са специални.
2020.06.05